Монографията е построена по нестандартен начин. Организирана е около два центъра – миналото в изследователската дейност на изследователя и настоящата такава. Границата е преди и след отварянето на общообразователните учебни заведения за всички деца. Първата глава показва процесите на пораждане вътре в системата на необходимост да се обръща внимание на личностния максимум на всеки участник в процеса на обучение. Учителите и учениците са разгледани в нови партниращи отношения, които по-късно биха могли да станат основание за създаване на така необходимата приемаща среда на различните деца. Аксиологичният и аксиоматечният подход, използвани в два различни изследователски етапа, са интересна комбинация в изследователската работа и показват, че на педагогическите проблеми въпреки тяхната социална специфика могат да се наблюдават и анализарат
не само с разнообразни, но и с диаметрално противополжни подходи. Важното и при двата подхода е извеждането на прогностични тенденции, основанията за които са не другаде, а в дълбините на самия процес на обучение.
Втората глава, която е посветена на процеса на интегриране и изграждане на приобщаваща образователна среда и система за обучение в общообразователното училище, има известно импресионистично звучене. В нея се препилатат педагогически, социологически, административни, персонални, национални и международни гледни точки към съдържанието на образованието.
Атмосферата, която витае в тази глава, много прилича на реалната атмосфера на процеса на обучение, за която много често учителите разказват с искрено напрежение и разочарование, че се е загубил чарът на портяжността на процеса на учене и всичко се случва бързо, едно върху друго, с невъзможност за личното преживяване и емоционалното разгръщане.