Словообразувателният речник на българския книжовен език е първият у нас речник, който обединява в едно "гнездо" както редица думи, произведени последователно една от друга, така и редица словообразувателни независими една от друга думи, произведени от една и съща произвеждаща дума. В такъв речник, не се задават словообразувателните начини и средства , описани в граматиките. Възможността обаче, която дава речникът, да се наблюдава отношението на непосредствена производност прави достатъчно видим и начина на образуване (напр. прибавена ли е, или е отнета морфема и др.)